Клуб "Историк"

Блогът е създаден на 2 декември 2011 година от Мария Николова, преподавател по история в 138. СУЗИЕ "Проф. Васил Златарски". Поставя си три цели:
1. Да отразява работата на учениците в учебните часове по история и извън тях.
2. Да разпространява знание.
3. Да запали, разгори и поддържа любовния огън към историята у всеки.

четвъртък, 24 май 2018 г.

За първоучителите: Слава и безсмъртие во веки веков!

Тома Томов
Ще говоря за Светците и Покровителите ни! Къде са толкова други славни някога племена и народи? Потънали в Лета! А България пребъдва!
Векове преди Джото, преди Св. Франциск от Асизи, векове още ще минат, докато се родят Микеланджело, Леонардо и Рафаело, Шекспир и Гьоте, Франсоа Вион и Юго, Толстой и Томас Джеферсън.
Когато Лондон и Париж са заспали провинциални градчета! Когато съвременният свят, нашият свят, дори не е предчувствие. Дълбоко в кладенеца, към сиянието, което ни осветява и не намалява! Защото нашите Светци и Покровители са от първите. Тяхното слово е нашето начало. Заради тях сме още тук и ще бъдем!
Утре ще е най-хубавият ден на годината. Ще пратим децата си с цветя на площадите, за да честваме най-близкия до душите ни, най-неповторимия ни празник - 24 май, Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост, Деня на Светите братя Кирил и Методий.
Преди близо 12 века след смъртта на учителя си Климент Охридски написва:
Обжалвам златозарните ти очи,
Чрез които се премахна неразумната слепота
И възсия благоразумната светлина.
Обжалвам пречистите ти ръце,
Чрез които се изля върху моя народ
Благоразумен облак,
Който напои с боготечна роса
Изгорелите от греховната суша наши сърца.
Вчера разговарях с академик Васил Гюзелев. Каза ми, че бачо Кольо, професорът-историк Николай Генчев, споделил, че България може и да я няма, да изчезне в следващите години. Акад. Гюзелев нарече българската аристокрация, каквото и да значи това, късогледа. Обвини я, че тя не се грижи и не пази своя народ.
Но има нещо, каза той, което не може да се унищожи - нещо тлеещо, което няма да загасне, което отново може да се разпали, нещо, което ще остане. Нарече го Творящия Дух на България.
Когато му споменах за академик Лихачов, когото снимахме с режисьора Здравко Драгнев три дни през лятото на 89-а година, и той ни говореше, че ние, българите, невинаги сме имали държава-външна, но винаги сме имали държава-вътрешна, държава на духа. Гюзелев каза, че това Лихачов го е взел от един Разумник - указ от ХІІІ век, където буквално пише следното:
"Знайте и това. На света има трима царе, както и е Света Троица на небето... Първото царство е гръцкото, второто царство е българското, третото царства е алеманското. С гръцкото царство е Отец, с алеманското е Синът. С българското царство е Светият дух."
Кирил, който е роден през 826 г. в Солун, вероятно е най-умният човек на планетата по онова време. В Константинопол само за три месеца усвоява граматиката, след което изучава Омир, Тукидид, геометрията, а при Лъв и Фотий - диалектиката и всички философски науки, риторика, аритметика, астрономия, музика и всички други елински изкуства. Завършва Магнаурската школа и е библиотекар на Патриаршията в църквата "Св. София". Напомня ми Ибн Халдун, великия арабски мислител. Като него Кирил отива на мисия при сарацините в Багдад, участва в дискусии, уединява се в безмълвие в манастира на планината Олимп в Мала Азия, където вече се е бил оттеглил неговият брат. А Методий преди това е управлявал славянско княжество, бил е учител и пръв епископ на славяните.
Когато разбират мисията, за която са създадени, братята се уединяват за няколко години и разговарят само с книгите в манастира Полихрон. Тяхното епохално дело е българската азбука, глаголица. Тази графическа система е първото фонетично писмо, изцяло съобразено с особеностите на езика на племената в българската група. В основата на Кирило-Методиевия книжовен език е източнобългарският солунски диалект.
Следва Великоморавската мисия, братята остават там повече от три години и през цялото време воюват с немското духовенство, което ги хули, че проповядват на несвещен език. Триезичната догма позволява само три свещени езика - латински, еврейски и гръцки. Кирил оспорва блестящо:
"Не пада ли от Бога дъжд еднакво за всички? Също и слънцето не грее ли на всички? Не дишаме ли всички еднакво въздуха? Как вие не се срамувате, като определяте само три езика, а искате всички други племена и народи да бъдат слепи и глухи?"
В "Проглас към евангелието" Константин пише:
Затова чуйте всички славяни
Голяма мъдрост в малка реч да кажа -
Голи са без книги всичките народи,
Понеже без оръжие не могат
С врага на нашите души да се сразят,
Те са готови за плена на мъки вечни.
А с тези букви, който възприеме,
Христос премъдростта изказва
И вашите души укрива.
Борис Първи Михаил е водачът на дълбоката промяна, с христовата сила и кръстния знак. България на княз Борис Първи Михаил наистина била онази страна, в която славянската писменост и книжнина са можели да пуснат дълбоки корени и да дадат добри плодове.
Възможен ли е бил провал на византийската дипломация, на византийската геополитика, провал на Кирило-Методиевото дело, разгром, празно място в световната история?
Най-близко до това е битката, която Методий води с немското духовенство, когато го хулят и бият с конски бичове, когато го хвърлят в затвор за две години и половина. Константин Философ вече е умрял, завещава на брат си и на учениците си да продължат делото за разпространение на новата писменост и книжнина: "Ето, брате, ние бяхме впрегнати заедно да орем една бразда. След като завърших своя живот, аз падам на нивата. Ти много обичаш монашеството, но заради него ти не оставяй учението ни."
Папите се сменят, новият папа Стефан V се намесва решително на страната на немското духовенство. Под заплаха от проклятие забранява литургиите и свещените служби, прогонва ученика на Методий Горазд насилствено от архиепископския престол. Климент, Наум и Ангеларий ги измъчват, оковават ги във вериги, хвърлят ги в затвор. Извеждат ги от Велеград, събличат ги голи и ги прогонват извън пределите на Великоморавия. Други продават на пазара за роби във Венеция.
Ако тази битка тогава е била загубена, ако тези хора са били убити, а те са колкото пръстите на едната ръка, вероятно друга щеше да е съдбата на нашата страна и на нашата нация.
Част от оцелелите ученици на Кирил и Методий се отправят към българските земи. А Цар Борис отдавна жадувал за такива мъже. И тук започва чудото. Антон Дончев говори дори за 3 чудеса. В столицата Плиска Борис в многобройните си разговори с Климент, Наум и Ангеларий изгражда стратегия за една всеобхватна църковно-книжовна, просветна и организационна дейност, за създаване на училища, за обучение на църковен клир.
Само за седем години България обучава повече от 10 000 свещеници, дава в ръцете им 10 000 евангелия и те тръгват да проповядват на български език.
Борис праща Климент в Кутмичевица, където неговите ученици са най-добри по знания, те биват поставени за четци, дякони и свещеници. Във всяка област той има по 300 ученици. Симеон го ръкополага за пръв епископ, проповядващ на български език. Климент опростява глаголицата и създава буквите на кирилицата. Днес той е един от седемте апостоли на България, редом с Кирил, Методий, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий.
Езикът ни тръгва на изток и днес той е планетарно явление - няколкостотин милиона души пишат с нашите букви. Още през 1211 г. българската църква благодари:
"На Кирила Философа, който преведе Божественото писание от гръцки на български и просвети българския род, новия втори апостол, през царуването на Михаил и православната императрица, неговата майка Теодора, които украсиха Божествената църква със свети икони и утвърдиха православието - вечна памет. На неговия брат Методий, архиепископ на Моравия Панонска, тъй като и той много се е потрудил за славянската книга - вечна памет. На неговия ученик Климент и на другите негови ученици Сава, Горазд и Наум, тъй като и те много са се потрудили за славянската книга - вечна им памет."
Слава и безсмъртие во веки веков!

петък, 18 май 2018 г.

Твоят час: 110 години Независима България (22 септември 1908 г.)

Княз Фердинанд
След подписването на Берлинския договор през 1878 г. българската територия била не само разпокъсана, но и задължена да спазва редица ограничения. Княжеството било васално на Високата порта и трябвало да поеме част от дълга на Османската империя към европейските държави, да спазва режима на изгодните за тези държави търговски капитулации за сметка на развитието на своята икономика, както и да няма своя самостоятелна външна политика.
На 16 януари 1908 г. княз Фердинанд назначил правителство на Демократическата партия в състав: Александър Малинов – министър-председател, генерал-майор С. Паприков – министър на външните работи, М. Такев – министър на вътрешните работи, И. Слабашев – министър на финансите, Т. Кръстев – министър на правосъдието и генерал-лейтенант Д. Николаев – военен министър.
Александър Малинов
Демократите поели властта в усложнена външна обстановка. На Балканите било неспокойно заради съперничеството на двата военно-политически блока Централни сили (Германия, Австрия и Италия) и Антантата (Франция, Англия и Русия). На 11 юли 1908 г. в Османската империя избухнала Младотурската революция. За да запази трона си султан, Абдул Хамид II възстановил конституцията от 1876 г. и назначил ново правителство начело с Кямил паша, което ориентирало държавата към Англия. Младотурците били националисти, от които се очаквало ограничаване на правата на чуждите народи в границите на империята и затягане на отношенията с васалните държави. При тези промени в Османската империя, спрямо която България имала статут на трибутарно васално Княжество, правителството смятало, че е рано да се рискува, а да се изчака и да се види развоят на събитията в империята и реакцията на Великите сили. И те не закъснели. Англия се обявила в защита на Младотурския режим, а Франция настояла да не се създават затруднения на империята с оглед закрепване на политическата обстановка. Русия обаче запазила мълчание. През август същата година агента в Париж Д. Станчов се срещнал с руския външен министър, за да разбере отношението на Русия към евентуално провъзгласяване на независимост на България. Той отговорил благосклонно към това желание, но посъветвал да се изчака. Според него не трябвало България първа да нарушава Берлинския договор, а да изчака това да стори Австро-Унгария, която се готвела да анексира Босна и Херцеговина също в нарушение на договора. Междувременно в Цариград станал „инцидентът Гешов”, който влошил отношенията между Княжество България и Турция. Българският дипломатически агент в Истанбул Гешов не бил поканен на дипломатически прием, което било явна обида към българския народ, с която се подчертавал неговият васален статут. Високата порта оправдала този пропуск с решението си на дипломатически приеми да бъдат канени само представители на суверенни държави. Инцидентът внесъл допълнителни усложнения в обстановката на Балканите.
На 5-ти срещу 6-ти септември избухнала стачка на служителите по Източните железници. За да предотврати големи загуби, Дирекцията на Източните железници помолила Дирекцията на българските железници да поеме обслужването по линиите на българска територия, докато прекратят стачката. Още на 6-ти септември цялата мрежа на Източните железници била завзета от българските железопътни власти, а три дни по-късно била окупирана от войски и обявена за българска. Великите сили посрещнали с недоволство железопътната акция на българското правителство. Най-остро реагирали Германия и Австро-Унгария, тъй като Източните железници фактически били тяхна собственост. Англия изразила недоволство от засягането на правата на покровителстваната от нея Османска империя.  При тези обстоятелства Министерският съвет решил да избърза с обявяване на Независимостта, така че откупуването на железниците да стане като естествено следствие.
Манифест
за обявяване на
Независимостта
На 16-ти септември 1908 г. Министерският съвет решил да обяви Независимостта на 22-ри септември. На тази дата във Велико Търново, със специален манифест, княз Фердинанд обявял България за независимо царство. Новината се посрещнала с възторг в цялата страна и в много градове били организирани тържествени митинги и шествия.
Българската независимост била нарушение на Берлинския договор и трябвало да получи международно признание. Един ден след търновския акт Австро-Унгария обявила анексия на Босна и Херцеговина, а на следващия ден Гърция провъзгласила присъединяване на автономния о. Крит. Тези събития създали остра криза на Балканите. Реакцията на Великите сили не закъсняла. Русия предложила да се свика международна конференция, на която да се ревизира Берлинският договор. Англия подкрепила идеята за свикване на конференция, за да може да издейства компенсации за Турция. Париж и Рим проявили готовност да се присъединят към тази линия. От Цариград отговорили, че въпросът може да се реши само със съгласието на държавите, подписали Берлинския договор и добавили, че Турция би признала Независимостта на България само ако последната заплати капитализираната сума на годишния данък, който е плащала като васал.
При тези обстоятелства в Истанбул започнали дълги преговори по признаване на българската Независимост. Основното турско искане било България да плати 42 000 000 лева за данъка и 42 000 000 за собствеността и експлоатацията на железниците, а по-късно вдигнала сумата на 125 000 000 лева. Българското правителство отправило нота до Великите сили, в която изтъкнало, че България не може да плати данъка на Княжеството към Турция, защото Великите сили не са изпълнили решението на Берлинския конгрес да определят размер на данъка и той не е плащан. За пример дали Сърбия, Гърция и Румъния, които не са платили нищо при отделянето си от империята. Това постига желания резултат и Русия първа се застъпила за България, след нея и другите Велики сили, за да не се увеличи руското влияние в страната за тяхна сметка.
В началото на 1909 г. освен искането за паричния данък, Турция повдигнала въпроса за териториални отстъпки в района на Мустафа паша (дн. Свиленград). Тя започнала да съсредоточава войска в района. Българското правителство посрещнало това с мобилизацията на 8-ма Тунджанска дивизия. И така отношенията между двете страни отново претърпели безнадежден обрат.
Шествие във Варна
във връзка с обявяването на
 Независомостта 
На 17-ти януари 1909 г. Русия излязла с ново решение, съгласувано преди това с Англия и Франция. Тя предложила уреждането на Независимостта чрез финансова комбинация - Русия поемала върху себе си изплащането на исканата от Турция сума, като приспадне тази сума от турския дълг по контрибуциите от Освободителната война (1877 - 1878). Така България нямало да плаща нищо на Турция, а на Русия трябвало да издължи 82 000 000 лв., като сключи формален заем с руската държавна банка. Руското предложение улеснило българо-турските преговори, понеже задоволявало претенциите и на двете страни. То било посрещнато с облекчение в София и веднага било прието. Високата порта също виждала изгодата от предложения вариант, който би могъл да я отърве от тежки плащания към Русия.
На 6-ти април 1909 г. бил подписан българо-турски протокол за уреждане на Независимостта. На 7-ми април руското правителство признало Независимостта, а скоро след това то било признато от Англия, Франция, Германия, Австрия, Италия, Сърбия, Черна гора и Румъния.
С провъзгласяването на Независимостта България станал суверенна държава, равна в международен план с останалите европейски държави. 


Автори на текста: Калина Станкова (ляво) и Дарена Михайлова (дясно)

петък, 13 април 2018 г.

Твоят час: Музей на социалистическото изкуство

Посещението на Музея на социалистическото изкуство остави в паметта ми няколко неща:
1. Огромни каменни статуи на Ленин и български политически и партийни лица от периода на социализма, както и по-малки скулпутрни групи на работници и работнички.
2. Филмчето с манифестациите и строителството, извършено доброволно и безвъзмезно от българските бригадири.
3. Картините в галерията към музея - на партизани, леви поети, трудещи се ...
Мисля, че музеят доста добре представя духа на онова време - социалистическото.
Мина Колева












Фотограф: Яна Атанасова от 11 В клас

петък, 16 март 2018 г.

Твоят час: Новите стари книги

Оказа се, че Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" крие неподозирани тайни. Както и че има цели осем, а не два етажа. На един от "таванските" етажи се намира реставрационният център, в който работят специалистите, без чийто труд вековната историческа памет нямаше да я има. Мухалът, инсектите и мишоците щяха да я усвоят по своя си начин. С дарения обаче, Националната библиотека успява да закупи камера аноксия, в която документите и книгите най-напред се обезпаразитяват и след това, ако е необходимо, отиват при реставраторите.   


Реставрирането на старите документи и книги се извършва машинно и ръчно. Използва се фина японска хартия, като при водното машинно реставриране в употреба влиза хартиена каша. При отцеждането от водата кашата запълва плътно повредените полета и дупки по документите и книгите. 


Ръчното реставриране е доста трудоемко. Специалистите режат от японската хартия парченца с размерите на повредата - от малките дупчици до големите дупки, и ги залепват на повредените места със специално лепило. С множество малки инструменти заглаждат и доработват реставрирания книжен носител. 

  


В реставрационния център използват специална машина за ламиниране, за да бъде запазен периодичният печат. Материалът за ламиниране също е специален - не позволява на хартията на вестника да се разпадне, както се случва след около 30 години с ламинираните по обикновения начин документи.  

  
Едно е сигурно - с развитието на модерните технологии книгите определено няма да изчезната. По-скоро технологиите ще ги запазят. 



Автор на текста е Кристиян Дечев от 12 Г.
Автор на снимките - Десислава Милева от 12 Г.