Клуб "Историк": Твоят час: Какво се крие в дървените библиотечни чекмеджета

Калина Станкова, ХІ Г клас

Членовете на клуб „Из пътищата на историята” заедно с г-жа Мария Николова посетихме Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Всички бяхме много развълнувани, тъй като никой от нас не беше посещавал библиотеката преди това.

Националната библиотека има интересна история. Съвременната сграда е трета по ред постройка. Построена е през 1952 - 1953 г. Втората сграда е била разрушена от бомбардировките над столицата по време на Втората световна война (1939 – 1945). Най-ранната сграда е била открита през 1900 г. на бул. „Г.С.Раковски”. Библиотеката, като институция, обаче, е учредена още през 1878 г. – веднага след освобождението от османска власт. Братята Евлоги и Христо Георгиеви спомагат за архива на библиотеката, като през 1924 г. в нея е създаден Архивен отдел.

С влизане в библиотеката, човекът забелязва невероятната архитектура и интериор. В каталожния салон, в който редовно се поставят изложби, имаше такава, посветена на Нестор Марков - Майстора. Таванът на салона е остъклен, за да може да се използва докрай дневната светлина. В този салон можете да търсите книги с помощта на каталозите, където върху картончета са отбелязани техните номера, или т. нар. сигнатури. От Националната библиотека не се заемат книги за дома.

Библиотеката разполага с много богат архив, като са запазени и вестници от различни епохи.

Посетихме няколко читални, между които и читалнята „Карти и графики”. В нея разполагат с атласи, графични сбирки за различните науки, най-вече по история. Имаха и стари римски карти.

Следващата читалня, която посетихме беше “Физико-математически и технически науки”. В нея се намира една впечатляваща картина: “Диспутът на Константин-Кирил с Папата”. Спорът е за това, че религиозните служби и книги трябва да бъдат и на славянски език, за да могат и славяните в Европа да общуват с Бога. Папата, Адриан ІІ, признава славянската писменост и така нарушава Триезичната догма името Божие да се споменава само на иврит, гръцки и латински език.

В библиотеката се намира костюмът на невероятния български бас - Борис Христов, с който участва в операта „Борис Годунов”. Борис Христов се е борил либретата на чуждоезиковите опери да бъдат изпълнявани на български език. Влязохме и в директорския кабинет, където се намира бюрото на Пенчо Славейков от времето, когато е бил директор на библиотеката, както и негов портрет.

Интересна беше т.нар. Капсула на Времето. В нея е заключена книга, която ще бъде отново отворена чак през 2060 г. Книгата съдържа писма на хора, в които споделят своите представи за света през 2060г.

Накрая на нашето на посещение, част от членовете на клуба си направиха безплатни читателски карти. Всеки може да си направи такава, но трябва да има навършени 14 години.