Николай Павлович е български художник,
който създава едни от най-известните произведения на изкуството в българската
живопис. Сред тях са „Покръстването”, „Борис усмирява разбунтуваните боляри” и
„Цар Симеон пред стените на Цариград”.
„Цар Симеон пред стените на Цариград” е
изображение, което представя цар Симеон Велики заедно с българската войска пред
портите на Константинопол, посрещнат от патриарх Николай Мистик и свелата глави
византийска армия. Конкретният повод за създаването на творбата е събитие от
периода 913 – 927 г., когато се води втората Симеонова война срещу Византия. В
нейното начало византийският император умира и престолът е зает от малолетния му
син Константин VІІ, като управлява регентски съвет, оглавяван от вуйчото на
императора Александър. Отчитайки териториалното, военно–политическото и
културното влияние на България в този период, Симеон смята, че е в пълното си
право да поиска признаване на царска титла от Византия, но такова му е отказано
от Александър. След отказа Симеоновата
войска обсажда византийската столица Константинопол. В резултат на това новият
регент патриарх Николай Мистик дава съгласието си за признаване на царска титла
на Симеон. Именно този исторически момент отразява графиката, въпреки че скоро
след него нов дворцов преврат довежда на власт императрицата майка Зоя и тя
отхвърля отново Симеоновото искане.
В творбата има множество символи. Един
от тях е изправеният на два крака Симеонов кон – символ на победен триумф, и
сведената глава на византийски войник. Художникът показва мощта и решителността
на българската войска и нейния водач, пред които дори врага усеща безсилието си
и свежда глава.
Символични са външният вид на Симеон и
този на Николай Мистик – патриархът. Короната на главата на Симеон подсказва за
неговата увереност в изхода на битката, сякаш вече знае, че царската титла му е
сигурна, завоювана с победа. А стреснатият поглед на патриарха, стиснал здраво
кръст в ръце, показва неговия страх и готовност да признае царската титла на
Симеон под натиска на силата. Всъщност, цялостната концепция в графиката на Николай
Павлович внушава не само силата на цар Симеон, но и могъществото на българската
държава в началото на Х век.
Моника Филипова, XII A, ЗИП - история