Клуб "Историк"

Блогът е създаден на 2 декември 2011 година от Мария Николова, преподавател по история в 138. СУЗИЕ "Проф. Васил Златарски". Поставя си три цели:
1. Да отразява работата на учениците в учебните часове по история и извън тях.
2. Да разпространява знание.
3. Да запали, разгори и поддържа любовния огън към историята у всеки.

неделя, 12 януари 2014 г.

Национална раволюция през Възраждането

Сравнение на изображения




На първата картина е показан отец Паисий Хилендарски. Тази картина е нарисувана от Николай Павлович. На нея Паисий пише „История славянобългарска”. Около Отеца се виждат книгите, от които той е взимал информация за миналото на нашата страна. Той работи в много тежки условия. По негово време (ХVІІІ век) инструментите не са били усъвършенствани, което прави работата му още по-трудна.
На втората картина е показан д-р Петър Берон. Тук той събира информация, за да напише Рибния буквар. Когато е живял Петър Берон (ХІХ век), били създадени нови инструменти, които се виждат на картината. Имало е и повече информация, затова работата на Петър Берон не е била толкова трудна, колкото на Паисий. Берон събира информация от няколко научни сфери – граматика, аритметика, естествознание и др.
Третата картина е озаглавена „Паметник на църковния въпрос”. На нея са изобразени духовници и екзарха на българската църква. Около тях са се събрали българи, които се покланят на българския църковен глава, и се радват, че за такъв е избран българин.
Всички изображения са свързани помежду си, защото в тях са нарисувани едни от най-важните събития през Възраждането – пробуждането на нацията, образоването на нацията и извоюването на национална църква.
Тези изображения пораждан у мен гордост затова, че съм българин, и че сме имали толкова значими личности.  

Йордан Величков, уч. от VІ А клас
Преподавател: Мария Николова
Учебна 2013/2014 година

На първата художествена картина е изобразен Паисий Хилендарски – седнал на дървен стол, облечен в расо, пише книга с перо. На тази картина разпознавам Паисий Хилендарски, защото той пише „История славянобългарска”- идеята за освобождение (1762). Облечен е в расо, което показва, че служи на църквата. Изображението поражда у мен чувство на патриотизъм. Кара ме да се замисля какъв огромен труд е положил идеологът на Възраждането, за да ни накара да се осъзнаем като българи.
На втората картина е изобразен д-р Петър Берон. Разпознавам го, защото на масата му има много книги, което показва, че е образован. До него има и модерен глобус. Според мен на тази картина Берон проучва неща, за да напише Рибния буквар. Мисля, че той е един образован и умен човек, посветил се да образова българите.
На третата картина е изобразено как група свещеници и българският екзарх са застанали до огромен кръст – символ на християнската религия, а другите хора са коленичили в благодарност. Картината е посветена на признаването на българска църква (20 февруари 1870 г.). Така е признат осъзналият се чрез просветата български народ под османска власт.      
 
Дари Йосифов, уч. от VІ А клас
Преподавател: Мария Николова
Учебна 2013/2014 година


На първата картина е изобразен Паисий Хилендарски, който е написал „История славянобългарска”. Паисий пише, заобиколен от много книги, с перо, натопено в мастилница.  Той е в малка, бедна монашеска килия, седнал на дървен стол, и пише книгата си на бедна дървена маса.
На втората картина е изобразен д-р Петър Берон. Той е бил учен и лекар. Известен е с това, че е написал Рибния буквар, и също с това, че въвежда в обучението взаимоучителната метода. На картината се вижда как той пише именно Рибния буквар. Седнал е на удобен модерен стол, зад него има библиотека, пред него – пергели, линии, мастилница, листове, книги. До масата има глобус. Д-р Берон е облечен със скъпи дрехи и има очила като учен.
На третата картина е изобразен Антим І, който е първият екзарх на българите. Зад него са българските свещеници, като в далечината се вижда и българската църква в Цариград „Св. Стефан”. Картината е посветена на признаването от султана на българската църква през 1870 г. 
Трите изображения са свързани помежду си, защото представят три важни неща от времето на Възраждането – пробуждане, образование, църква, след което българите ще вдигнат революция за освобождение от турската власт.   
 
Константин Боримечков, уч. от VІ А клас
Преподавател: Мария Николова
Учебна 2013/2014 година