Клуб "Историк"

Блогът е създаден на 2 декември 2011 година от Мария Николова, преподавател по история в 138. СУЗИЕ "Проф. Васил Златарски". Поставя си три цели:
1. Да отразява работата на учениците в учебните часове по история и извън тях.
2. Да разпространява знание.
3. Да запали, разгори и поддържа любовния огън към историята у всеки.

събота, 25 февруари 2012 г.

Германската агресия до лятото на 1941 година

Втората световна война започва на 1 септември 1939 г. с германското нападение над Полша.
.
Планът за окупация и анексия на Полша от Германия се нарича Операция "Вайс" ("Белия план"). Тя започва в 4.45 ч. на 1 септември 1939 г., когато германският крайцер "Шлезвиг-Холщайн" дава първите изстрели по полски военни складове на нос Вестерплате близо до Гданск. Обстрелът е придружен с масирани бомбардировки. Поводът е инсценировка от немска страна - на 31 август в немското погранично градче Глайвиц (сега полска територия) нахлуват преоблечени като поляци немски криминални престъпници, вербувани от тайните служби, които симулират полско нападение. По местната немска радиостанция е съобщено на полски език, че Полша е започнала нападение над Германия, в отговор на което последната атакува.
Едновременно с морския обстрел и бомбардировките, без да бъде обявена война, 57 германски дивизии, разпределени в групи армии "Север" и "Юг", нахлуват на територията на Полша. Едва в 10 ч. в реч пред Райхстага в Берлин Хитлер обявява война на Полша. Още същия ден полското правителство се обръща към правителствата на Великобритания и Франция с официална молба за помощ. В тези държави е обявена обща мобилизация, като правителствата им предават ноти на германското правителство с искане да изтегли войските си от полска територия и да се започнат преговори за уреждане на конфликта. След като това не е направено, на 2 септември Чембърлейн дава ултиматум на Хитлер да изтегли войските си под заплахата, че Англия ще обяви война на Германия. Великобритания, Австралия, Индия, Нова Зеландия и Франция обявяват война на Германия на 3 септември. Твърде късно, защото на 4 септември Варшава е обсадена, а на 9-и е направен пробив в отбраната й. Във Варшава е формирана Полска народна армия (Армия Крайова), чиито членове преминават в нелегалност след падането на столицата на 27 септември и капитулацията на държавата на 29 септември. Хитлер влиза триумфално във Варшава на 5 октомври, а на следващия ден в реч пред Райхстага обявява победния край на Полската кампания. На 19 октомври Германия официално обявява анексията (присъединяването) на Западна Полша към своите територии. СССР, нападнал Полша на 17 септември, обособява източните полски земи под името Западна Белорусия и Западна Украйна.
На 9 април 1940 г. започва германската военна операция "Везерюбунг" по завладяването на Дания и Норвегия. Операцията има превантивна цел - да не се допусне прехвърлянето на англо-френски сили през Скандинавския полуостров, както и да се осигури плацдарм за военни действия срещу Англия. Дания капитулира още същия ден, като при обявяването на капитулацията Германия дава съгласието си страната да запази вътрешната си автономия, което пък от своя страна благоприятства спасяването на над  7 000 датски евреи.
Контролът над Норвегия е важен за Хитлер, тъй като от там минава търговският път за снабдяване на Германия с желязна руда. От всички окупирани страни Норвегия оказва най-дълга съпротива, за което й помагат и англо-френските военни сили, като обявява капитулация на 10 юни.
  След окупацията на Норвегия Хитлер поставя на власт като имперски комисар (министър-председател, гаулайтер) водача на местните нацисти (Национална обединена партия) Видкун Куинслинг. Кунслинг е норвежки генерал, който предава на Германия цялата информация за военната стратегия на Норвегия по време на войната, което го прави един от най-известните предатели в съвременната история.  Името му става нарицателно за управлението на всички окупирани от Германия държави - Куинслинговски режими. След капитулацията на Германия Куинслинг е осъден на смърт за престъпления срещу нацията си и за смъртта на над 1 000 норвежки евреи.      
Планът за подчиняването на Западна Европа се нарича "Жълтия план". Той включва окупирането на Холандия, Белгия, Люксембург и Франция и започва с едновременно нахлуване в първите три държави на 10 май 1940 година.
Битката за Холандия се води по правилата на блицкрига - едновременни действия на авиация, артилерия и сухопътни сили. Ротердам ( на снимката) за един ден (14 май) буквално е сринат до земята, като са убити 30 000 души. Това слага бърз край на 
   съпротивата - Холандия капитулира за четири дни, като официално капитулацията е подписана на 17 май. Холандското правителство и кралицата се оттеглят в изгнание в Лондон.
.                                                                                                   
На 17 май започва окупацията на белгийската столица Брюксел. Битката за Белгия като част от цялостния план за подчиняване на Западна Европа, който трябва да завърши с капитулацията на Франция остава в историята като първата танкова битка и битката, в която за първи път участват парашутисти. Още в първия ден на блицкрига - 10 май, германците хвърлят с парашути над обширен район в Белгия хиляди кукли с униформи, което предизвиква паника сред белгийската армия, след което са пуснати истински парашутисти и в трите държави - Холандия, Белгия и Люксембург, които овладяват ключови обекти. Паралелно с тези действия, в Белгия само за два дни германските танкови бригади преминават Ардените, смятани за труднопроходим планински район, и стигат до р. Маас. Така съюзническите англо-френско-белгийски войски са обкръжени и принудени да капитулират. Белгия обявява капитулацията си на 28 май 1940 година. Едновременно с това започва Дюнкерската операция по прехвърлянето на съюзническите войски на английския остров - инициатива, която немското командване не е очаквало, че може да бъде предприета. 
На 10 май 1940 г. германските войски нарушават неутралитета и на Херцогство Люксембург. Правителството и херцогинята емигрират първоначално във Франция, след това - в Англия, а после - в САЩ и в Канада.
.

Операцията, свързана с изтеглянето на англо-френски, канадски и белгийски войски към Великобритания от френския град Дюнкерк след капитулацията на Холандия, Белгия и Люксембург се нарича "Динамо" и се провежда в периода 26 май - 4 юни 1940 г. И до днес буди недоумение заповедта на Хитлер немските войски да не влизат в градчето Дюнкерк, като едно от евентуалните пристанища, откъдето противниковите му войски могат да се изтеглят в Англия. Вероятно фюрерът е преценил, че военноморските и сухопътните сили на Германия не са в състояние да се противопоставят на британските. Дни преди операцията английските танкови части отблъскват немските, което създава убеждението, че сражение не би било изгодно за Германия. Още повече, че Хитлер има нужда от танкови сили за бъдещото настъпление към Париж. Освен това Гьоринг, като командващ на немските военновъздушни сили - Луфтвафе, обещава предприемане на масирани бомбардировки по време на противниковото изтегляне, обещание, което не изпълнява. Така във Великобритания се изтеглят около 340 000 души, малко над 200 000 от които английски войници.
      
Под наименованието "Червения план" (14 - 22. 06. 1940) започва германското настъпление на територията на Франция. То започва с едновременни действия на танковите бронирани дивизии и военновъздушните сили. Френските и съюзническите войски не са подготвени за защита - войниците не са обучени добре, офицерският състав е възрастен и се опира на остарели стратегически и военни знания от Първата световна война, въоръжението е старо - артилерия, теглена главно от коне, капитулацията на Холандия и Белгия е твърде бърза, за да отреагират адекватно на създалата се обстановка, германската авиация бомбардира непрекъснато пътищата, с което всява паника сред хилядите бежанци и затруднява придвижването на войските. Едва през 1940 г. европейците разбират, че превъзходството във въздуха ще бъде решаващо в хода на войната. Също така основните съюзнически сили се изтеглят през Дюнкерк към Великобритания и съпротива срещу германското навлизане на френска територия почти няма.                                                                               
Страната е окупирана за осем дни. Правителството на Рейно подава оставка и властта е поета от маршал Филип Петен. Още на 17 юни Петен прави радиообръщение към френския народ, подтиквайки го да прекрати съпротивата. Също така той се обръща към германците с молба да получи условия за примирие. Примирието е подписано на 22 юни 1940 г. в Компиенската гора в същия вагон, в който през 1918 г. маршал Фош подписва примирието за приключване на Първата световна война, която Германия загуби.
Германците влизат спокойно в Париж, като за окупирането на Франция дават само 27 000 убити. От френска страна убитите са около 100 000 души и 200 000 ранени. Общият брой на жертвите, които Франция ще даде след началото на окупацията до края й надхвърля 500 000 души.
Територията на Франция е разделена на немска окупационна зона (в северната и западната част) и малка италианска окупационна зона (в югоизточната част). В южната част на държавата е установен т. нар. "Режим във Виши" (по името на административния център), който съществува до ноември 1942 г., след което държавата е изцяло окупирана до 1944 година. Начело на режима е маршал Петен. Режимът е колаборационистки и подпомага с финансови средства и работна ръка германската армия. Въведено е също така антисемитско законодателство, чрез което в концентрационни лагери са въдворени евреите от територията. След премахването на окупацията от съюзническите войски Петен и сътрудниците му са осъдени на смърт, като маршалът е помилван заради възрастта му.
.
За подчиняването на Великобритания Германия разработва две операции - "Морски лъв " (десантна операция) и "Орел" (интензивни бомбардировки над острова).
При провеждането на операция "Орел" небето над Ламанша става поле на ожесточени сражения между германската и английската авиация, тъй като за Острова е важно да разгроми немските военновъздушни сили, за да не им позволи да направят безопасен коридор за преминаване на десантни сили. Без въздушна подкрепа германски кораби трудно биха преминали Ламанша, защото като брой и военни възможности не биха се противопоставили успешно на английската военна флота. Великобритания излиза победител в грандиозните въздушни сражения, още повече че извършва и контрабомбардировки над Берлин, което кара Хитлер на 17 септември официално да отложи провеждането на десантната операция "Морски лъв", като такава никога не се състои.


Като цяло Германия има ресурси да спечели Битката за Британия, като плановете са предвиждали 3-месечна военновъздушна атака, която да омаломощи Англия, след което да бъдат прехвърлени около 170 000 войници за пълното й подчиняване. Това, което Великобритания противопоставя на агресорите е боен дух и изключителна организация на нацията, която застава зад гърба на премиера Чърчил.
Друга причина за неуспеха на немците е успешно завършилата Дюнкерска операция, при която на Острова се завръща жива военна сила, без наличието на която Чърчил вероятно щеше да бъде принуден да подпише капитулация.
По време на операцията немските самолети е трябвало да имат надмощие в небето, да нахлуват всекидневно (дори и нощем) и да бомбардират летища и индустриални обекти, да нападат корабите, намиращи се в канала на Ламанша. За да се противопоставят на авиацията англичаните за първи път използват радари, които са можели да засекат излитане на вражески ескадрили от вътрешността на бивша Франция и да им противопоставят свои ескадрили.
Друга голяма грешка на Гьоринг, райхминистъра на военновъздушните сили е, че променя първоначалния план на въздушната операция - от масирани бомбардировки над всички летища и обекти на английската авиация той заповядва бомбардиране само над Лондон. Това дава възможност на британската авиация да си почине и да се прегрупира за обща атака срещу немците.
Редица историци считат, че кампанията по превземането на Великобритания е блъф от страна на Хитлер, който добре е знаел, че не разполага с достатъчно добър флот, за да извърши десант на английска територия. Всъщност целта на Фюрера, според тези историци, е била да заблуди СССР във военно-политическите си планове за нападение над Съветския съюз.

.
След избухването на Втората световна война на 1 септември 1939 г. Румъния запазва неутралитет. Държавата излиза като победител от Първата световна война, като разширява значително териториите си на запад за сметка на Унгария, на юг за сметка на България и на изток за сметка на Русия. Тези територии са гарантирани от Франция и Великобритания. След разгрома на Франция румънците губят тази подкрепа и търсят сътрудничество в лицето на Германия, за да запазят поне част от придобитите земи. Това има своята цена - Румъния трябва да направи редица компромиси - връща на СССР Бесарабия и Северна Буковина, които са организирани като Молдавска съветска социалистическа република, на Унгария е върната Северна Трансилвания (запазва Южна Трансилвания), с Крайовския договор от 7 септември 1940 г.  връща на България Южна Добруджа. Тези компромиси предизвикват недоволство срещу крал Карол ІІ и засилват влиянието на националсоциалистическите организации, каквато е "Желязната гвардия". На 4 септември 1940 г. е извършен преврат и крал Карол е принуден да абдикира в полза на сина си Михай, с което фактически е сложен край на политиката на неутралитет. С идването на власт на пронацисткото авторитарно правителство на генерал Йон Антонеску, на 8 октомври 1940 г. на територията на Румъния започват да навлизат хитлеристки войски. На 23 ноември правителството на Антонеску официално присъединява Румъния към Тристранния пакт.
.
На 28 октомври избухва итало-гръцка война. Италия е най-слабият във военно отношение член на Оста, но с огромни териториални претенции - завладяване на части от Франция, Югославия, Гърция, Турция, Малта, Тунис, Алжир, Египет, Судан, Етиопия, Кения, Сомалия. Официално Италия влиза във Втората световна война на 10 юни 1940 г., когато обявява война на Франция. В последвалите през септември боеве в Египет пораженията за нея са катастрофални, като цялата 10 армия е пленена от англичаните. Това обаче не възпира Италия да започне агресия на Балканския полуостров, която също завършва неуспешно и с идването на помощ на Големия брат - хитлеристка Германия.
След нахлуването на Хитлер в Румъния, в началото на октомври 1940 г. Мусолини решава да предприеме нападение над Гърция, за да си осигури своя сфера на влияние във войната. Целта е превземането на Епир (северозападна Гърция). На 28 октомври Италия изпраща нота до гръцкия авторитарен лидер ген. Метаксас с искане доброволно да предаде Епир, островите в Бяло море и други територии, като след отказа е предприето настъпление от предварително окупираната територия на Албания. То продължава само десет дни, след което гръцката армия предприема мощно контранастъпление и отхвърля италианските войски в дълбочина на албанска територия, където боевете продължават. Италианската 9 и 11 армия са пред пълен разгром. При създалата се ситуация на 12 декември 1940 г. Хитлер подписва директива за операция "Марита" за нахлуване на гръцка територия и на 1 март 1941 г. Германия обявява война на Гърция. Същия ден България се присъединява към Тристранния пакт, с което помага на съюзниците си на Балканския фронт. Съгласно договореността между германското и италианското командване след взаимния разгром на гръцката армия трябва да започне съвместно германо-италианско настъпление, като Германия признава на Италия правото да запази Гърция в своята сфера на влияние. 

.
Тристранният пакт (Оста Рим - Берлин - Токио) е подписан на 27 септември 1940 г. в Берлин. Негови основатели са Германия, Италия и Япония. Основна цел на Пакта е преразпределяне на териториите и сферите на влияние в световен мащаб. В хода на реализирането на тази политика присъединяването на България към Оста става наложително, като още преди това - на 7 септември 1940 г., с протекцията на Германия между България и Румъния е подписана Крайовската спогодба, според която Румъния връща на страната ни Южна Добруджа, заграбена от румънците след Междусъюзническата война от 1913 година. Германският жест е индикация за намерението на Райха да ни приобщи към държавите от Тристранния пакт. През същия месец септември премиерът Богдан Филов посещава Германия и Италия, където му е дадено да разбере, че двете държави подкрепят българска ревизия на Ньойския договор и че както те, така и Турция и СССР (с която тогава Германия е в съюз) няма да попречат на българите да си върнат загубените след войните национални територии. На 16 октомври в София пристига телеграма от германския външен министър Рибентроп с покана от страна на Германия към България да се присъедини към новообразувания Тристранен пакт, като е уведомена, че Румъния, Унгария и Словакия също ще се присъединят към него. На 18 октомври подобна покана е направена и от италианска страна. В отговор цар Борис III пише писмо до Хитлер, в което отправя питане до него дали наистина е крайно необходимо България да се намесва във войната, или може да запази първоначално обявения неутралитет, още повече че не е достатъчно добре въоръжена. Междувременно на 28 октомври 1940 г. Италия напада Гърция, като България отговаря отрицателно на италианското предложение да се намеси във войната, за да си върне беломорските земи и Южна Македония. Италианската кампания в Гърция, обаче, е неуспешна, и Хитлер решава да се намеси в подкрепа на съюзника си. През ноември в София се получава покана до цар Борис ІІІ да посети Хитлер. Срещата се състои на 17 ноември в град Берхтесгаден, като Германия оказва натиск за присъединяването на България към Оста и войната. На този етап царят и външният министър Попов успяват да отклонят натиска. Всъщност цар Борис III не отхвърля по принцип присъединяването към Пакта, а моли за отсрочка, като в официалния отговор българското правителство дава принципното си съгласие за присъединяване, но на по-късен етап. В разговора, обаче, Хитлер предупреждава цар Борис ІІІ, че ако се наложи да води военни действия на Балканите (помощ на Италия в Гърция и подготовка за нападение над СССР), България ще бъде принудена със сила да се присъедини към Оста, т.е. окупирана.
Междувременно на 20 ноември 1940 г. Унгария се присъединява към Пакта, а скоро след нея се присъединяват официално Румъния и Словакия, като на техни територии биват разположени германски войски, т.е. такива са съсредоточени на северната ни граница.
На 24 ноември в София пристига съветският пратеник Аркадий Соболев (Соболева акция), който връчва на правителството проектодоговор за подписване на Пакт за взаимопомощ между България и СССР. Такива преди началото на Втората световна война през 1939 г. са подписани с Прибалтийските държави и са използвани от Съветския съюз при нападението над Полша за присъединяването на тези държави към Съюза уж като защита от германска агресия, т.е. опасността от подписването на такъв договор е в бъдеще да станем съветска репулбика. Това е една от причините България да отхвърли руското предложение. Освен това комунизмът е републикански и Борис ІІІ се опасява, че съюз с комунистически СССР може да застраши короната му и да спомогне за установяване на тоталитарно управление в страната. Така Соболевата акция всъщност съдейства за наклоняване на везните към Пакта с Германия.
На 4 януари 1941 г. се състоят две поредни срещи на премиера Богдан Филов с Хитлер и Рибентроп. На тях немските ръководители искат бързо присъединяване на България към Оста, докато Филов казва, че страната ни все още не е подготвена военно за това, като се опитва да постави въпроса какво бихме получили като територии, ако се присъединим към Пакта. На този етап със сигурност ни обещават Тракия при успешна военна кампания срещу Гърция, като въпросът за Югославия и евентуалното присъединяване на Македония към България не е обсъждан, защото няма яснота по отношение на позицията на Югославия - ще се присъедини доброволно към Германия, или ще бъде принудена със сила да го направи. За Филов, правителствените кръгове и царя става ясно, че България няма друг избор освен присъединяване към Пакта. Противното би означавало заплаха от съветски комунизъм, или насилствена германска окупация, а едно доброволно присъединяване би дало възможност за решаване на националния въпрос, чрез връщане на български земи от съседните ни държави. Така на 20 януари 1941 г. Министерският съвет решава България да се присъедини към Пакта. Формулирани са специални искания към Германия - официалното присъединяване да стане при навлизането на германски войски на българска територия; да бъде дадено писмено потвърждение, че България ще получи Тракия (за позицията на Югославия още не се знае, като по-късно ще получим разрешение за окупация на Вардарска Македония, Западните покрайнини и Поморавието) и изключително важното искане български войски да не участват ефективно в бойните действия по фронтовете, което е постигнато.
На 1 февруари 1941 г. е подписана спогодбата Нойбахер, която предвижда, че издръжката на германската армия на територията на България е за сметка на Германия. Подписан е и военен протокол, според който българската армия няма да се ангажира с военни акции, а германците се задължават да защитават България от вражески действия от страна на съседите, Англия или СССР. На 17 февруари е подписана българо-турска декларация, в която Турция обявява, че няма да напада България. Така на 1 март 1941 г. от румънска територия в България нахлуват германски войски, като едновременно с това в 13,35 часа в двореца Белведере българският министър-председател Богдан Филов начело на българската делегация във Виена подписва протокола за присъединяването на България към Тристранния пакт. От страна на съюзниците протоколът е подписан от Рибентроп, министър на външните работи на Германия, граф Чано, министър на външните работи на Италия, и японския посланик Ошима. На следващия ден Народното събрание ратифицира присъединяването на страната ни към Тристранния пакт. Това е единственият начин да се запази независимостта, цялостта и монархическото управление в България, като може да се реши и националният въпрос по връщането на български земи. Всъщност България вече няма да е неутрална, но фактически не е във войната като германски съюзник, защото български войски не воюват в нея.

.

В периода 6 - 17. 04. 1941 г. се провежда операция "Ауфмарш_25" с цел окупацията на Югославия, като протича едновременно с операция "Марита", свързана с окупирането на Гърция.
Паралелно с преговорите по присъединяването на България към Тристранния пакт, за да си осигури коридор към Гърция, Германия води такива и с Югославия. На 25 март 1941 г. Кралство Югославия официално подписва във Виена договор за членство в Пакта. В отговор в Белград започват демонстрации против водената политика, които улесняват извършването на военен преврат. Сформирано е ново правителство начело с генерал Душан Симович, което декларира излизането на Югославия от Пакта. При създалата се ситуация на 6 април 1941 г. Германия, без да обяви война, напада Кралство Югославия и Гърция, с което поставя началото на Втората световна война на Балканите. Стратегията на нападението е блицкриг, като немците получават подкрепа и от хърватските нацисти - усташите, които се борят за независима хърватска държава. Десет дни след нападението, на 17 април, Югославия обявява капитулация. Извършени са териториални промени - създадена е хърватска държава, почти цялата територия на Словения е присъединена към Германия, на България е върната Вардарска Македония, Западните покрайнини и българските части от Поморавието, Черна гора е възстановена като протекторат на Кралство Италия, областта Бачка е върната на Унгария, по-голяма част от Косово с някои територии от днешна западна Република Македония са предадени на Албания, която е под италианско управление. Сърбия с територия по-малка от днешната е поставена под немска окупация. 
.
Операция "Марита" за окупация на Гърция също започва на 6 април 1941г.
Хитлер обмисля плана за нахлуване в Гърция още през ноември 1940 г., след започналата итало-гръцка война, не само като подкрепа за италианците, а и поради необходимостта от изтласкване на английските сили от егейските острови, особено от о-в Крит, където са локализирани британски сили в помощ на Гърция при евентуална агресия. Това е важно за Германия, защото тя се стреми да си подсигури южния фланг преди нападението над СССР, а наличието на военноморски сили на Великобритания в Средиземно море определено не е удачно. Самата операция е оформена с Директива № 20, издадена на 13 декември 1940 година. За нейното изпълнение трябва да се привлекат като съюзници Румъния, България и Югославия (последната е окупирана след отказа й да се присъедини към Оста), които да осигурят коридор от север. Освен от Германия и България, Гърция е притисната и от италианските войски, въпреки че през март ги изтласква на територията на Албания.
Гърция обявява капитулация на 21 април. Континенталната й част е разделена между Германия, Италия и България. Немските сили окупират част от Атина, Солун с Южна Македония, както и няколко острова в Егейско море, между които и Крит. Българската армия окупира Беломорска Тракия с излаз на Егейско море между реките Струма и Марица. Останалата част на Гърция остава под италианска окупация.
Завладяването на Гърция е предопределено още с избухването на войната. Гърция е основен партньор на Великобритания в региона и нейната територия може да бъде използвана за разполагане на британски авиационни бази, които ще застрашават германците при нахлуването в Съветския съюз, а и биха могли да атакуват румънските нефтодобивни съоръжения, от които Райха има голяма нужда. Германия не може да остави враг в тила си.

.
На 20 май 1941 г. започва Критската операция "Меркурий". След капитулацията на Гърция на 21 април 1941 г. крал Георгиос II и неговото правителство напускат Гърция и заминават за остров Крит, където има английски военноморски сили. Поради несъстоятелност да проведе морска операция, Германия предприема мащабна военновъздушна атака и въздушен парашутен десант. Това е най-голямата военновъздушна атака на Германия през Втората световна война. Целта на операцията е да превземе Крит, да изтласка Великобритания от тук и да наложи германски контрол върху източното Средиземноморие. Британските и гръцките сили не успяват да спрат противника и се евакуират. В намиращият се под английски контрол Египет са евакуирани също крал Георгиос ІІ и гръцкото правителство.Така Германия осигурява южния си фланг преди нападението над СССР.
Поставил Западна Европа под политически и икономически контрол, Хитлер разпорежда започването на плана "Барбароса". Рано сутринта на 22 юни 1941 г. Германия напада Съветския съюз без да обявява война, като към нея се присъединяват Италия, Румъния, Унгария и Финландия.



петък, 10 февруари 2012 г.

Караваджо



 Микеланджело Меризи да Караваджо (1573 - 1610), наречен по името на град Караваджо близо до Милано, е италиански художник. С въведената от него техника на драматично осветяване на отделни фигури на тъмен фон той става един от основоположниците на барока в живописта. В големите композиции на Караваджо преобладава драматизмът, докато в малките, както и в портретите се наблюдава спокойствие. Отхвърляйки традиционните за иконографията идеализирани образи, той избира за модели на своите апостоли и светци обикновени хора от народа. Възпроизвежда точно кожата, бръчките и материите на дрехите им.   
.
Галерия
.
 "Медуза"

 "Давид и Голиат" 

"Давид и Голиат" (детайл)

"Давид с главата на Голиат"

"Давид с главата на Голиат" (детайл)

 "Саломе с главата на Йоан Кръстител"

"Успение Богородично" (детайл)

"Вечеря в Емаус"

"Тома Неверни"

"Св. Йероним с Книгата"
(превежда Библията на латински)

"Екстазът на св. Франциск"

"Св. Франциск"

"Спящият Купидон"

 "Бакхус"

 
"Болният Бакхус"

"Момче с кошница плодове"

"Музиканти"

"Картоиграчи"

"Момче свири на лютня"







събота, 4 февруари 2012 г.

Цар Симеон

Анализ на изображение
=


Иван Димов, уч. от Vа клас
Преподавател: Мария Николова
Учебна 2011/2012 година
.
 Представена ни е историческа картина на Цар Симеон от художника Димитър Гюдженов. На изображението виждаме Цар Симеон Велики (893 – 927) седнал на своя златен трон и държащ  дълъг златен скиптър с кръст. На главата си той има златна корона със скъпоценни камъни. Носи мантия, на която е инкрустиран лъв от злато и скъпоценни камъни. Това са инсигниите на властта на средновековните християнски владетели, един от които е и българският Цар Симеон.
В ръката си Симеон държи свитък, а в скута си има златен меч.
Свитъкът показва, че Симеон е бил добре образован и, като владетел, е подпомагал развитието на българската книжовност и култура. В това отношение периодът на неговото управление е известен под името „Златен век”, защото България е славянска културна империя.
В същото време мечът символизира грандиозните военни успехи на Цар Симеон в кампанията срещу Византия. Макар и да не превзема бленувания Константинопол, той издига България в първостепенен фактор в Източна Европа в началото на Х век.
Аз смятам, че това е един величествен портрет на Цар Симеон, чрез чийто образ художникът ни показва богатството на българската държава, нейната сила и мощ, нейната значимост.

Лили Николова, уч. от Vа клас
Преподавател: Мария Николова
Учебна 2011/2012 година
.
Представена ни е историческа художествена картина. Нейн автор е Димитър Гюдженов. Картината разказва за цар Симеон. Виждаме го седнал на голям, красив трон. Носи владетелска дреха   и великолепен плащ. На гордата му глава е поставена златна корона, украсена със скъпоценни камъни. В силната си десница държи златен скиптър, а в другата си ръка държи свитък – символ на законността и справедливостта, или символ на владетелската грижа за книжовността. В скута му лежи верният му меч.
Увереността и строгостта в изражението му показат, че Симеон е велик и силен владетел. Художникът го е нарисувал такъв, за да спечели нашето уважение към него.
Въпреки излъчваната от Симеон строгост, за картината авторът е използвал най-вече топли цветове. Вероятно е направил този избор, за да ни внуши не само уважение към царя, а и по-топли чувства към онзи, който е призван да брани нашите интереси.

Вероника Павлова, уч. от Vа клас
Преподавател: Мария Николова
Учебна 2011/2012 година
.
„Цар Симеон” е най-популярната картина на художника Димитър Гюдженов. Нарисувана е през 1927 година с маслени бои и представлява портрет на българския цар Симеон – владетелят, при когото България достига най-голяма изява на материалната и духовната си култура, почит и военна мощ през Средновековието. Картината е изложена в Гербовата зала на Президентството на Република България. На нея виждаме цар Симеон седнал на престола с корона на глава, с жезъл в ръка и писмен документ в другата. Червените и златните цветове, които художникът е използвал му придават сила и власт. Всичко по Симеон е от благородно злато - мечът, короната, жезълът. А скъпоценните камъни по тях подчертават владетелското му достойнство. Царската му осанка е внушителна!
Картината ни предава много точно какъв е бил цар Симеон – силен, властен и много начетен мъж. Затова и неговото управление остава в историята като „Златен век” на България.